Енциклопения на българския език

надипляне

[nɐˈdipljɐnɛ]

надипляне значение:

1. (Бит/Текстил) Сгъване на плат или дреха на много дипли (гънки); нагъване.
2. (Преносно) Натрупване на множество обекти или проблеми един върху друг.
Ударение
надѝпляне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-дип-ля-не
Род
среден
Мн. число
надипляния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надипляне

(Бит/Текстил)
  • Надиплянето на фустата изискваше голямо майсторство.
(Преносно)
  • Започна едно надипляне на лъжи, което нямаше край.

Антоними на надипляне

Как се пише надипляне

Грешни изписвания: надиплане, нъдипляне, надйпляне
Пише се с 'я' (променливо я), тъй като в глагола надиплям ударението не пада върху окончанието, но мекостта на съгласната 'л' изисква 'я' пред 'н'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дипла
От съществителното 'дипла' (гънка, слой), което вероятно има гръцки корени (diplo - двойно), но е напълно усвоено в българския език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надипляне на плат
  • грижливо надипляне