Енциклопения на българския език

надуто

[nɐˈduto]

надуто значение:

1. (преносно) С проява на високомерие, горделивост и пренебрежение към другите.
2. (пряко) В състояние на изпънатост от вътрешно налягане (за обем).
Ударение
наду̀то
Част на речта
наречие
Сричкоделение
на-ду-то
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надуто

(преносно)
  • Тя отговори надуто и дори не го погледна в очите.
  • Държи се надуто с подчинените си.
(пряко)
  • Платната на кораба стояха надуто от силния вятър.

Как се пише надуто

Грешни изписвания: надуту, нъдуто, надото
Наречието завършва на гласната 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:надоути
От глагола 'надуя' (напълня с въздух), преминало през причастието 'надут' към наречие за начин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • говори надуто
  • държи се надуто