Енциклопения на българския език

надменно

[nɐdˈmɛnːo]

надменно значение:

1. (общо) По начин, който демонстрира превъзходство, високомерие и пренебрежение към другите.
Ударение
надме'нно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
над-мен-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надменно

(общо)
  • Тя го погледна надменно и отмина.
  • Държи се надменно с подчинените си.

Антоними на надменно

Как се пише надменно

Грешни изписвания: надмено, надменну, нъдменно
Думата се пише с двойно н (нн), защото е образувана от прилагателното надменен, което завършва на -нен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:надъ + мьнити
Произлиза от прилагателното 'надменен'. Етимологично свързано с 'над' (върху) и 'мня' (мисля, считам) – някой, който мисли себе си за по-виш от другите.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държа се надменно
  • гледам надменно
  • отговарям надменно