навяване
[nɐˈvʲavɐnɛ]
навяване значение:
1. (метеорология) Натрупване на сняг, пясък или прах на едно място чрез действието на вятъра.
2. (преносно) Предизвикване, пораждане на мисли, чувства, спомени или настроение (обикновено леки, носталугични или тъжни).
- Ударение
- навя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- навявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на навяване
(метеорология)
- Силният вятър доведе до образуване на огромни преспи и навяване по пътищата.
- Защитните пояси предпазват нивите от снегонавяване.
(преносно)
- Музиката предизвика навяване на тъжни спомени за миналото.
- Тази картина води до навяване на усещане за спокойствие.
Синоними на навяване
Антоними на навяване
Как се пише навяване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣяти
Представка 'на-' + корен 'вя-' (от старобългарски *вѣяти* - духам, вея). Сродна със санскрит *vāti* (духа) и немски *wehen*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навяване на сняг
- навяване на тъга
- навяване на мисли