внушаване
[vnuˈʃavɐnɛ]
внушаване значение:
1. (психология) Процесът на въздействие върху съзнанието на някого с цел да се наложи определена идея или състояние; сугестия.
- Ударение
- внуша̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-ша-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- внушавания
Примери за използване на внушаване
(психология)
- Внушаването на вина е често срещан манипулативен похват.
- Лечение чрез хипнотично внушаване.
Синоними на внушаване
Как се пише внушаване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:внушавам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола „внушавам“ с наставката „-не“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- автосугестивно внушаване
- внушаване на мисли