Енциклопения на българския език

отвяване

[otˈvʲavanɛ]

отвяване значение:

1. (пряко) Действието по отнасяне на нещо от вятъра или въздушна струя.
2. (земеделие) Процес на отделяне на зърното от плявата чрез вятър или машина (веялка).
Ударение
отвя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
отвявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отвяване

(пряко)
  • Силният вятър доведе до отвяване на горния слой на почвата.
(земеделие)
  • След вършитбата следваше отвяване на зърното.

Синоними на отвяване

Как се пише отвяване

Грешни изписвания: отвеване, утвяване, отвявъне
Прилага се ятовата гласна. Тъй като ударението пада върху нея (отвя̀ване) и следващата сричка съдържа 'а'/'ъ', променливото 'я' се запазва.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:отвявам
Отглаголно съществително име от несвършения глагол 'отвявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отвяване на почвата