Енциклопения на българския език

наблюдателка

[nabljuˈdatɛlkɐ]

наблюдателка значение:

1. (пряко) Жена, която наблюдава, следи или изучава нещо внимателно.
2. (обществено-политическа) Жена, официално натоварена да следи за правилното протичане на процес, избори или спазването на спогодби (обикновено от името на организация).
Ударение
наблюда'телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-блю-да-тел-ка
Род
женски
Мн. число
наблюдателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наблюдателка

(пряко)
  • Тя стоеше като тиха наблюдателка в ъгъла на залата.
  • Внимателната наблюдателка забеляза промяната в поведението на птиците.
(обществено-политическа)
  • Тя беше регистрирана като международен наблюдателка на изборите.
  • Като пратеник на ООН, тя действаше като наблюдателка в конфликтната зона.

Как се пише наблюдателка

Думата се пише с ю. Проверката за правописа на гласната в последната сричка се прави чрез формата за множествено число: наблюдателки, следователно се пише наблюдателка, а не наблюдателкъ.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наблюдавам
Производна дума, образувана от съществителното име 'наблюдател' (от глагола 'наблюдавам') чрез наставката за женски род '-ка'. Коренът е със старобългарски произход (блюсти - гледам, пазя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • международна наблюдателка
  • странична наблюдателка
  • безпристрастна наблюдателка