свидетелка
[sviˈdɛtɛlkɐ]
свидетелка значение:
1. (право) Жена, призована от съда или следствените органи да даде показания за факти, които са ѝ известни.
2. (общо) Жена, която присъства на някакво събитие и го наблюдава пряко.
- Ударение
- свидѐтелка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сви-де-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- свидетелки
Примери за използване на свидетелка
(право)
- Основната свидетелка по делото не се яви в съда.
(общо)
- Тя стана неволна свидетелка на техния скандал.
Синоними на свидетелка
Как се пише свидетелка
Думата се пише с 'и' в първата сричка и 'е' във втората (от корена 'вед' - ведам/знам, но с историческа промяна).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвѣдѣтель
Произлиза от старобългарското *съвѣдѣтель* (този, който знае/вижда), с корен *вѣд* (знам). Наставката '-ка' образува женски род.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ключова свидетелка
- неволна свидетелка
- свидетелка на защитата
Фразеологизми:
- жив свидетел (свидетелка)