съзерцателка
[sɐzɛrˈt͡satɛɫkɐ]
съзерцателка значение:
1. (психология / изкуство) Жена, която наблюдава вдълбочено, тихо и пасивно околния свят или своите вътрешни преживявания; склонна към съзерцание.
- Ударение
- съзерца̀телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-зер-ца-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- съзерцателки
Примери за използване на съзерцателка
(психология / изкуство)
- Тя беше тиха съзерцателка на природата, прекарваща часове пред морето.
- Вместо активен участник в спора, тя остана само съзерцателка.
Синоними на съзерцателка
Антоними на съзерцателка
Как се пише съзерцателка
Пише се с ъ в представката съ- и е в корена -зерц-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьрцати
Женски род на 'съзерцател', от глагола 'съзерцавам'. Коренът е свързан със 'зрение' и 'зъртам' (гледам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нема съзерцателка