съзерцател
[sɐzɛrˈt͡satɛl]
съзерцател значение:
1. (пряко) Човек, който наблюдава нещо продължително, вглъбено и с наслада или размисъл.
2. (философия) Личност, склонна към пасивно отношение към живота, предпочитаща размисъла пред действието.
- Ударение
- съзерца̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-зер-ца-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съзерцатели
Примери за използване на съзерцател
(пряко)
- Той беше тих съзерцател на залеза, потънал в мислите си.
- Поетът често е съзерцател на човешката душа.
(философия)
- В този динамичен свят няма място за пасивни съзерцатели.
- Източната философия често възпитава дух на съзерцател.
Синоними на съзерцател
Как се пише съзерцател
Пише се с е след з (корен -зерц-) и завършва на наставката -тел.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзерцавам
Произлиза от глагола „съзерцавам“, който има старобългарски корени, свързани със зрителното възприятие и оглеждането (срв. „зърцам“ – гледам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- ням съзерцател
- пасивен съзерцател