Енциклопения на българския език

сблъскване

[ˈzblɤskvane]

сблъскване значение:

1. (физическо) Силен удар на един обект в друг или на два движещи се обекта един в друг.
2. (преносно) Остра конфронтация на интереси, мнения или сили; конфликт.
3. (преносно) Неочаквана среща с трудност или проблем.
Ударение
сблъ̀скване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сблъск-ва-не
Род
среден
Мн. число
сблъсквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сблъскване

(физическо)
  • Сблъскването на двата автомобила предизвика задръстване.
(преносно)
  • Сблъскването на гледни точки по време на дебата беше ожесточено.
(преносно)
  • Първото му сблъскване с реалността го разочарова.

Антоними на сблъскване

Как се пише сблъскване

Въпреки че при изговор се чува 'з' поради звучната съгласна 'б' (регресивна асимилация), думата се пише с представката с-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:блъскам
Отглаголно съществително от 'сблъсквам се'. Представката 'с-' указва взаимност или събиране, плюс корена 'блъск' (удар).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • челно сблъскване
  • въоръжено сблъскване
  • сблъскване с трудности