Енциклопения на българския език

мъркам

[ˈmɤrkɐm]

мъркам значение:

1. (зоология) Издавам специфичен, тих, вибриращ звук (за котки и някои други животни), обикновено изразяващ удоволствие.
2. (преносно) Говоря тихо, нежно или с удоволствие; тананикам си тихо.
3. (преносно/разговорно) Недоволствам тихо, мърморя под нос (по-рядка употреба).
Ударение
мъ̀ркам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
мър-кам
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
мръкна (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мъркам

(зоология)
  • Котката се сви в скута ми и започна да мърка доволно.
  • Тигърът също може да мърка, макар и по-различно от домашната котка.
(преносно)
  • Тя му мъркаше нещо нежно на ухото.
  • Двигателят на колата мъркаше равномерно.
(преносно/разговорно)
  • Спри да мъркаш и си свърши работата.

Синоними на мъркам

Антоними на мъркам

Как се пише мъркам

Грешни изписвания: маркам, мъркъм
Пише се с ъ в корена.

Етимология

Произход:Звукоподражателен
Оригинална дума:мър-мър
Ономатопеичен (звукоподражателен) произход, имитиращ гърления звук, издаван от котките.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъркам доволно
  • мъркам като коте
  • двигателят мърка

Популярни търсения и запитвания за мъркам