самодържец
[sɐmoˈdɤrʒɛt͡s]
самодържец значение:
1. (история/политика) Монарх, който притежава неограничена, абсолютна власт в държавата; автократ.
- Ударение
- самодъ̀ржец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-дър-жец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самодържци
Примери за използване на самодържец
(история/политика)
- Руският император се е титулувал като самодържец на цяла Русия.
- Като самодържец, той не се съобразяваше с мнението на съветниците си.
Синоними на самодържец
Как се пише самодържец
Пише се с ъ в корена (държ). В множествено число има изпадане на гласната е: самодържци.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самодръжьць
Калка (буквален превод) на гръцкото *autokrator* (αὐто - сам, krateo - владея). Съставена от 'сам' и корена на 'държа' (владея).
Употреба
Чести словосъчетания:
- руски самодържец
- православен самодържец