Енциклопения на българския език

михлюзин

[mixˈʎuzin]

михлюзин значение:

1. (разговорно) Човек, който не обича да работи, лентяй, хаймана.
2. (обидно) Негодник, подлец, човек без морал.
Ударение
михлю̀зин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мих-лю-зин
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
михлюзи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на михлюзин

(разговорно)
  • Този михлюзин цял ден лежи и чака някой да го нахрани.
  • Не бъди такъв михлюзин, а се хващай на работа!
(обидно)
  • Някакъв михлюзин ми е одраскал колата на паркинга.

Как се пише михлюзин

Думата се пише с и в първата сричка и окончава на -ин в единствено число.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:müflis / mühlüz
От турската диалектна форма mühlüz (книжовно müflis) – 'банкрутирал', 'несъстоятелен длъжник'. В българския език значението се е изместило към характеристика на поведението.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дърт михлюзин