Енциклопения на българския език

лентяй

[lɛnˈtʲaj]

лентяй значение:

1. (Характеристика на личност) Човек, който не обича да работи, избягва труда и обича безделието.
Ударение
лентя'й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лен-тяй
Род
мъжки
Мн. число
лентяи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лентяй

(Характеристика на личност)
  • Той беше известен лентяй, който по цял ден спеше.
  • Не бъди лентяй, а си напиши домашните.

Антоними на лентяй

Как се пише лентяй

Грешни изписвания: лентияй, лентяи
Думата завършва на й в единствено число. Множественото число завършва на и (лентяи).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:лентяй
Заемка от руското 'лентяй', произлизащо от 'лень' (мързел).