Енциклопения на българския език

работар

[rɐboˈtar]

работар значение:

1. (характеристика) Човек, който е много трудолюбив, работи много и съвестно; работлив човек.
Ударение
работа̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-бо-тар
Род
мъжки
Мн. число
работари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на работар

(характеристика)
  • Той беше голям работар, от сутрин до вечер беше на нивата.
  • Търсим си работар, който не се плаши от тежък труд.

Синоними на работар

Антоними на работар

Как се пише работар

Грешни изписвания: ръботар, рабутар, работър
Да не се бърка с работник (професия/статус). Работар е по-скоро качествена характеристика за трудолюбие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:работа
От съществителното 'работа' или глагола 'работя' + наставка '-ар'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям работар