мислене

[ˈmislɛnɛ]

мислене значение:

1. (Психология / Философия) Висш познавателен психичен процес на обобщено и опосредствано отразяване на действителността; способност да се разсъждава.

2. (Общо) Начин на възприемане на света; манталитет или убеждения.

Ударение: мѝслене
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: мис-ле-не
Род: среден
Мн. число: няма (като процес)
Вид: несвършен

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мислене

(Психология / Философия)

Логическото мислене се развива чрез решаване на задачи.
Абстрактното мислене отличава човека от животните.

(Общо)

Трябва да променим остарялото си мислене, за да успеем.
Позитивното мислене помага в трудни ситуации.

Синоними на мислене

разсъждение, умствена дейност, интелект, манталитет, мироглед, нагласа

Как се пише мислене

Грешни изписвания: мислане, мйслене

Суфиксът е -ене, тъй като глаголът 'мисля' е от II спрежение (мислиш), но при образуването на отглаголни съществителни от този тип се използва мекост на съгласната или 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:мисль

Отглаголно съществително от 'мисля'. Коренът е общославянски *myslь.

Употреба

Чести словосъчетания:

критично мислене
творческо мислене
начин на мислене

Фразеологизми:

слагам си шапката за мислене