Енциклопения на българския език

нагласа

[nɐˈɡlasɐ]

нагласа значение:

1. (психология) Вътрешно състояние на готовност на личността да реагира по определен начин на дадени обстоятелства или обекти; предразположение.
2. (техника) Начин на подреждане или регулиране на механизъм за определена работа.
Ударение
нагла̀са
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-гла-са
Род
женски
Мн. число
нагласи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нагласа

(психология)
  • Той имаше позитивна нагласа към промените в фирмата.
  • Обществените нагласи се промениха след скандала.
(техника)
  • Нагласата на машината изисква прецизност.

Как се пише нагласа

Грешни изписвания: наглазса, нъгласа, наглъса

Пише се със с, произлиза от корена на глагола наглася.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:глас / наглася
Произлиза от глагола „наглася“, който е производен на корена „глас“ (в музикален смисъл – настройване на глас/инструмент), развил се до значение за подреждане и умонастроение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • психологическа нагласа
  • обществена нагласа
  • предварителна нагласа
  • позитивна нагласа
нагласа : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник