мирувам
[miˈruvɐm]
мирувам значение:
1. (пряко) Стоя мирен, кротък; не вдигам шум, не правя бели (обикновено за дете).
2. (преносно) Прекарвам живота си в спокойствие, не влизам в конфликти; водя мирен живот.
- Ударение
- миру̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ми-ру-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на мирувам
(пряко)
- Детето не можеше да мирува нито минута на едно място.
- Кажи му да мирува, докато се върна!
(преносно)
- Народът искаше да мирува и да си гледа нивите.
- Съседите си мируваха и не се караха за оградата.
Синоними на мирувам
Антоними на мирувам
Как се пише мирувам
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миръ
Произлиза от съществителното „мир“. В старобългарския език коренът се свързва със спокойствие, липса на вражда и покой.
Употреба
Чести словосъчетания:
- не мога да мирувам
- стоя и мирувам