кротувам
[kroˈtuvam]
кротувам значение:
1. (пряко) Стоя мирен, спазвам тишина и спокойствие; не буйствам, не създавам проблеми.
2. (преносно) Водя спокоен, тих живот; не се намесвам в конфликти.
- Ударение
- кроту̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кро-ту-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на кротувам
(пряко)
- Децата кротуваха, докато учителят говореше.
- Кучето кротува в ъгъла и не лае.
(преносно)
- Той си кротува на село и не се интересува от политика.
Синоними на кротувам
Как се пише кротувам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кротък
Произлиза от прилагателното 'кротък'. Старобългарски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кротувам си
Фразеологизми:
- кротувам си на опашката