Енциклопения на българския език

месец

[ˈmɛsɛt͡s]

месец значение:

1. (календар) Единица за измерване на времето, равна на една дванадесета част от годината (от 28 до 31 дни).
2. (астрономия / поетично) Луната като небесно светило.
Ударение
ме́сец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-сец
Род
мъжки
Мн. число
месеци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на месец

(календар)
  • Януари е първият месец от годината.
  • Ще се видим след един месец.
(астрономия / поетично)
  • Ясен месец изгря над планината.
  • Месецът се скри зад облаците.

Синоними на месец

Антоними на месец

Как се пише месец

Думата се пише с две букви е. При бройна форма (за количество) се използва формата месеца (напр. пет месеца), а не месеци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсѧць
Наследствена дума от праславянски *měsęcь. Сродна с латинското mensis и гръцкото mene (луна).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • календарен месец
  • меден месец
  • цял месец
Фразеологизми:
  • меден месец

Популярни търсения и запитвания за месец