алчност
[ˈaɫt͡ʃnost]
алчност значение:
1. (етика/психология) Прекомерен, неудържим стремеж към придобиване на богатства, пари или материални блага; ненаситност.
- Ударение
- а'лчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- алч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на алчност
(етика/психология)
- Алчността му нямаше граници и той погуби всичко човешко в себе си.
- Войната беше водена от чиста алчност за ресурси.
Синоними на алчност
Антоними на алчност
Как се пише алчност
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:alčьnъ
Произлиза от старобългарското 'алчен' (гладен, жаден), което е сродно с праславянския корен *alčьnъ. Значението се е развило от физически глад към преносно желание за притежание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безгранична алчност
- човешка алчност
- заслепен от алчност