Енциклопения на българския език

мелодия

[mɛˈlɔdijɐ]

мелодия значение:

1. (музика) Едногласно изразена музикална мисъл; последователност от тонове с различна височина и трайност, организирани в ладово и ритмично отношение.
2. (общо) Музикална пиеса или песен; конкретно музикално звучене (например на звънец на телефон).
Ударение
мело̀дия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ме-ло-ди-я
Род
женски
Мн. число
мелодии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мелодия

(музика)
  • Мелодията беше тъжна и запомняща се.
  • Композиторът създаде красива мелодия за флейта.
(общо)
  • Смени си мелодията на телефона.
  • Тя си тананикаше позната мелодия от детството.

Синоними на мелодия

Антоними на мелодия

Как се пише мелодия

Грешни изписвания: милодия, мелудия, мелодйя
Пише се с е в първата сричка и о във втората.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:μελῳδία (melōidía)
От старогръцки 'melōidía', съставено от 'melos' (песен, напев) и 'aeidein' (пея). Означава 'пеене на песен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народна мелодия
  • мелодия на годината
  • мелодия за звънене