напев
[nɐˈpɛf]
напев значение:
1. (музика) Мелодия, песен или музикален мотив, характеризиращ се с определена ритмика и звучене; начин на пеене.
2. (преносно) Специфична интонация при говор; маниер на изговаряне на думите с провлачване или модулация на гласа.
- Ударение
- напѐв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-пев
- Род
- мъжки
- Мн. число
- напеви
Примери за използване на напев
(музика)
- От далечината се чуваше тъжният напев на кавала.
- Старите народни напеви се предават от поколение на поколение.
(преносно)
- Той говореше с равен, монотонен напев, който приспиваше слушателите.
Как се пише напев
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:на- + пѣти
Образувана от префикса 'на-' и корена на глагола 'пея' (старобълг. 'пѣти'). Думата е със славянски произход и се среща в сродни форми в повечето славянски езици (руски 'напев', сръбски 'напев').
Употреба
Чести словосъчетания:
- тъжен напев
- народен напев
- монотонен напев
- църковен напев