мелодика
[mɛˈlɔdikɐ]
мелодика значение:
1. (Музика) Дял от музикалната теория, който изучава строежа и развитието на мелодията.
2. (Музика) Съвкупност от мелодичните особености на дадено произведение, автор или епоха.
3. (Музика) Вид музикален инструмент (духова хармоника с клавиши).
- Ударение
- мело'дика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-ло-ди-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- мелодики
Примери за използване на мелодика
(Музика)
- Студентите по композиция изучават хармония и мелодика.
(Музика)
- Мелодиката на родопските песни е уникална и разпознаваема.
- Творбата се отличава с богата и изразителна мелодика.
(Музика)
- Детето се учеше да свири на мелодика в училище.
Синоними на мелодика
Как се пише мелодика
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:melōdikós
От старогръцкото прилагателно μελῳδικός (музикален, мелодичен), през немски Melodik или руски мелодика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народна мелодика
- богата мелодика
- интонация и мелодика