Енциклопения на българския език

майсторене

[mɐjˈstɔrɛnɛ]

майсторене значение:

1. (Общо) Процесът на изработване, поправяне или създаване на нещо с ръчен труд и умения; занимание с ръчна работа.
Ударение
майсто̀рене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
май-сто-ре-не
Род
среден
Мн. число
майсторения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на майсторене

(Общо)
  • Цял ден прекара в гаража в майсторене на новата етажерка.
  • Майсторенето го успокояваше след напрегнатия работен ден.

Синоними на майсторене

Антоними на майсторене

Как се пише майсторене

Като отглаголно съществително от II спрежение, завършва на -ене.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:майсторя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'майсторя' + наставката '-ене'. Коренът 'майстор' идва от латинското 'magister' през гръцки.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любителско майсторене
  • домашно майсторене