Енциклопения на българския език

сътворяване

[sɐtvorˈjavɐnɛ]

сътворяване значение:

1. (общо) Действието по глагола сътворявам; процес на създаване на нещо ново, обикновено с висока художествена, научна или духовна стойност.
Ударение
сътворя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-тво-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
сътворявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сътворяване

(общо)
  • Сътворяването на света е централна тема в много митологии.
  • Процесът на сътворяване на една картина изисква пълна концентрация.

Синоними на сътворяване

Антоними на сътворяване

Как се пише сътворяване

Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и с я в корена под ударение пред мека сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сътворити
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'сътворявам'. Коренът е със старобългарски произход (представка 'съ-' + 'творя' – правя, създавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сътворяване на света
  • акт на сътворяване
  • чудо на сътворяването