Енциклопения на българския език

любопитно

[lʲuboˈpitno]

любопитно значение:

1. (пряко) С проява на любопитство, с желание да се узнае нещо.
2. (преносно) По начин, който предизвиква интерес; странно или интересно (често като сказуемно определение).
Ударение
любопѝтно
Част на речта
наречие, предикативна слово
Сричкоделение
лю-бо-пит-но
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любопитно

(пряко)
  • Детето гледаше любопитно новата играчка.
  • Те надничаха любопитно през оградата.
(преносно)
  • Любопитно е, че никой не забеляза грешката.
  • Всичко това звучи доста любопитно.

Антоними на любопитно

Как се пише любопитно

Пише се с 'т', проверка се прави с формата за множествено число на прилагателното: любопитни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любопытьнъ
Сложена дума от основите 'люб-' (любя, обичам) и 'пит-' (питам, изпитвам, узнавам). Калка на гръцката дума philopragmon.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледам любопитно
  • звучи любопитно
  • любопитно е да се отбележи