Енциклопения на българския език

любознателно

[lʲubozˈnatɛɫno]
Ударение
любозна̀телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
лю-бо-зна-тел-но
Род
среден
Мн. число
любознателни (за прил.)
Докладвай грешка в описанието

Как се пише любознателно

Пише се слято, като съединителната гласна е о. Завършва на -телно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:любя + знание
Книжовна сложна дума, съставена от корените на глагола 'любя' (обичам) и съществителното 'знание'. Вероятно калка от гръцкото 'philomathes' или под влияние на руското 'любознательный'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледам любознателно
  • питам любознателно