любопитен

[lʲuboˈpitɛn]

любопитен значение:

1. (характеристика на човек) Който изпитва силен интерес към нещо, иска да узнае, да разбере нещо; любознателен.

2. (негативно) Който проявява нездрав интерес към чужди работи; който се бърка където не му е работа.

3. (преносно) Който буди интерес; интересен, занимателен, странен.

Ударение: любопѝтен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: лю-бо-пи-тен
Род: мъжки
Мн. число: любопитни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любопитен

(характеристика на човек)

Детето беше изключително любопитно и задаваше стотици въпроси.

(негативно)

Любопитна съседка надничаше зад пердето.

(преносно)

Това е един твърде любопитен факт от биографията му.

Синоними на любопитен

любознателен, интересуващ се, натрапчив, клюкар, интригуващ, интересен, занимателен

Антоними на любопитен

безразличен, апатичен, скучен, банален

Как се пише любопитен

Грешни изписвания: любопитан, любупитен, любопйтен

Прилагателните имена от мъжки род, завършващи на -ен, се пишат с е. Проверка: във формите за женски/среден род и множествено число гласната изпада (любопитен -> любопитна).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:любо- + питам

Сложна дума, образувана от съединителна гласна -о- и основите на *любя* (обичам) и *питам*. Калка по модела на гръцки или други езици (срв. любознателен).

Употреба

Чести словосъчетания:

любопитен поглед
любопитен случай
любопитна подробност

любопитен