неучтив
[nɛot͡ʃˈtif]
неучтив значение:
1. (пряко) Който не спазва правилата за добро поведение; лишен от любезност и възпитание.
- Ударение
- неучтѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-уч-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неучтиви
Примери за използване на неучтив
(пряко)
- Той беше изключително неучтив с клиентите и ги отблъсна.
- Неучтивият отговор на служителя предизвика скандал.
Синоними на неучтив
Как се пише неучтив
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:учтив
Образувана чрез отрицателната частица (префикс) 'не-' и прилагателното 'учтив'. Самата дума 'учтив' произлиза от старобългарската 'чьсть' (чест), като първоначалното значение е било 'почтен', 'зачитащ честта'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неучтив човек
- неучтив жест
- неучтив отговор