лупане
[ˈlupɐnɛ]
лупане значение:
1. (пряко) Издаване на тъп, силен шум чрез удряне.
2. (физиология) Силно и учестено биене (за сърце).
3. (разговорно) Бързо и често отваряне и затваряне на клепачите; мигане.
- Ударение
- лу̀пане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- лу-па-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- лупания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на лупане
(пряко)
- Чуваше се лупане на врати от вятъра.
- Това постоянно лупане по масата ме изнервя.
(физиология)
- Усещаше лупане в гърдите си от страх.
- Сърцето му започна бясно лупане след тичането.
(разговорно)
- Тя стоеше срещу него и само едно лупане на мигли издаваше вълнението ѝ.
Антоними на лупане
Етимология
Произход:Български (звукоподражателен)
Оригинална дума:луп
Звукоподражателен произход от корена 'луп', имитиращ тъп удар или пляскане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лупане на сърце
- лупане на врати
- лупане с клепачи
Фразеологизми:
- лупам се като муха в буркан