Енциклопения на българския език

удряне

[ˈudrʲɐnɛ]

удряне значение:

1. (пряко) Действие на нанасяне на удар; рязко докосване или сблъсък със сила.
2. (преносно) Нанасяне на морална вреда, щета или ощетяване (напр. в цената).
Ударение
у'дряне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-дря-не
Род
среден
Мн. число
удряния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удряне

(пряко)
  • Чуваше се ритмичното удряне на ковашкия чук.
  • При падането се получи лошо удряне на коляното.
(преносно)
  • Това беше сериозно удряне по репутацията на фирмата.
  • Удряне в грамажа.

Антоними на удряне

Как се пише удряне

Грешни изписвания: удрене, одряне
Пише се с я (променливо я), тъй като в глагола 'удрям' ударението не пада върху окончанието, но историческата морфология запазва 'я' в отглаголното съществително.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оударати
От глагола 'удрям'. Свързано със старобългарския корен за удар и биене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • силно удряне
  • удряне на спирачки
Фразеологизми:
  • удряне на кьоравото
  • удряне на чашки

Популярни търсения и запитвания за удряне

удряне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник