месечина
[mɛsɛˈtʃinɐ]
- Ударение
- месечѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ме-се-чи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- месечини
Как се пише месечина
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсѧчина
Произлиза от старобългарската дума 'мѣсѧцъ' (луна) с наставка за принадлежност или материалност. В славянските езици коренът се свързва с измерването на времето.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясна месечина
- пълна месечина
Фразеологизми:
- грее като месечина