Енциклопения на българския език

лукавстване

[luˈkavstvɐnɛ]

лукавстване значение:

1. (поведение) Проява на хитрост, притворство, неискреност; действие с цел измама или постигане на цел по заобиколен начин.
Ударение
лука̀встване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лу-кав-ства-не
Род
среден
Мн. число
лукавствания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лукавстване

(поведение)
  • Неговото постоянно лукавстване отблъсна приятелите му.
  • В преговорите нямаше място за лукавстване.

Синоними на лукавстване

Антоними на лукавстване

Как се пише лукавстване

Пише се с в (лукав), тъй като произлиза от прилагателното 'лукав'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѫкавъ
От старобългарското 'лѫкавъ' (изкривен, хитър), свързано с 'лък' (извивка). Значението се развива от 'крив/извит' към 'неискрен/хитър'.