Енциклопения на българския език

ломотя

[loˈmɔtʲɐ]

ломотя значение:

1. (пряко) Говоря неясно, тихо, бързо или неразбрано; мърморя под носа си.
2. (поетично) За вода, поток или река: издавам еднообразен, тих и глух ромолящ звук.
Ударение
ломо̀тя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ло-мо-тя
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ломотя

(пряко)
  • Старецът седеше на пейката и ломотеше нещо неразбрано.
  • Тя ломотеше в съня си.
(поетично)
  • Потокът ломотеше весело между камъните.

Антоними на ломотя

Как се пише ломотя

Грешни изписвания: лумотя, ломутя
Думата се пише с две букви о. Проверката може да се направи с думата ломот.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ломотъ
Звукоподражателен произход. Свързва се с корена, присъстващ в думи, описващи неясен, глух шум или трополене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ломотя в съня си
  • ломотя неразбрано

Популярни търсения и запитвания за ломотя

ломотя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник