Енциклопения на българския език

лисица

[liˈsitsɐ]

лисица значение:

1. (зоология) Хищен бозайник от семейство Кучета с остра муцуна, дълга рунтава опашка и обикновено рижава козина.
2. (преносно) Човек, който е хитър, лукав и лицемерен; който умее да се приспособява чрез измама.
Ударение
лисѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ли-си-ца
Род
женски
Мн. число
лисици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лисица

(зоология)
  • Лисицата се промъкна в курника през нощта.
  • Ловът на лисици е забранен в някои държави.
(преносно)
  • Не му вярвай, той е стара лисица и ще те излъже.
  • Държи се като лисица с началниците си.

Синоними на лисица

Антоними на лисица

Как се пише лисица

Грешни изписвания: лисицъ, лесица, лйсица, лисйца
Пише се с две и. Думата завършва на .

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lisъ
От праславянското *lisъ. Сродно с литовското 'lāpė' и латинското 'vulpes', макар връзките да са далечни. Коренът вероятно е свързан с цвета (жълтеникав/риж).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хитър като лисица
  • рижа лисица
  • полярна лисица
Фразеологизми:
  • стара лисица
  • въртя опашка като лисица