въздушен
[vɐzˈduʃɛn]
въздушен значение:
1. (физика / общо) Който се отнася до въздуха, състои се от въздух или е свързан с него.
2. (авиация) Който става или се намира във въздуха; авиационен.
3. (преносно) Лек, ефирен, прозрачен; безплътен.
4. (преносно) Който е нереален, безпочвен, въображаем.
- Ударение
- възду̀шен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-ду-шен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- въздушни
Примери за използване на въздушен
(физика / общо)
- Въздушното налягане падна рязко.
- В стаята се усети силно въздушно течение.
(авиация)
- Въздушният транспорт е най-бързият.
- Обявиха въздушна тревога.
(преносно)
- Тя носеше въздушна рокля от коприна.
- Въздушна походка.
(преносно)
- Това са само въздушни мечти.
Синоними на въздушен
Как се пише въздушен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въздух
Произлиза от съществителното 'въздух' + суфикс '-ен'. Самата дума 'въздух' е старобългарска (въздухъ), образувана от въз- (нагоре) и дух (дъх, дихание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- въздушна пушка
- въздушен филтър
- въздушна възглавница
- въздушни кули
Фразеологизми:
- строя въздушни кули
- въздушна целувка
- живея от въздуха