Енциклопения на българския език

прислужник

[priˈsluʒnik]

прислужник значение:

1. (бита (остаряло)) Наето лице, което извършва домакинска работа и обслужва господарите или клиенти в учреждение.
2. (преносно (неодобрително)) Човек, който угодничи на някого, изпълнява безропотно чужда воля с користна цел.
Ударение
прислѝжник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-служ-ник
Род
мъжки
Мн. число
прислужници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прислужник

(бита (остаряло))
  • Старият прислужник отвори тежката порта и покани гостите да влязат.
  • В училището работеше като прислужник, който биеше звънеца и метеше коридорите.
(преносно (неодобрително))
  • Медиите не бива да бъдат прислужници на управляващата партия.

Синоними на прислужник

Антоними на прислужник

Как се пише прислужник

Представката е при-, тъй като означава приближаване или присъединяване към действието (служене при някого). Пише се с и.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:слуга
От глагола „прислужвам“ (при + слуга + -вам) + наставка „-ник“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • верен прислужник
  • църковен прислужник
прислужник : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник