Енциклопения на българския език

кух

[kux]

кух значение:

1. (пряко) Който е празен отвътре; който има празнина, кухина във вътрешността си.
2. (преносно) Който е лишен от съдържание, смисъл или стойност.
3. (разговорно) Глупав, ограничена (за човек).
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кух
Род
мъжки
Мн. число
кухи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кух

(пряко)
  • Дънерът на старото дърво беше напълно кух.
  • Това е куха тухла, използвана за изолация.
(преносно)
  • Омръзна ми да слушам кухи фрази и обещания.
  • Животът му се струваше кух и безсмислен.
(разговорно)
  • Той е доста кух и не разбира от намеци.

Как се пише кух

Думата е едносрична и не представя правописни трудности.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*kъxъ
Стара славянска дума, вероятно звукоподражателна или сродна с литовското 'kauks' (цицинина, подутина).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • куха фраза
  • кухо пространство
  • куха лейка (обидно)
Фразеологизми:
  • Куха лейка