Енциклопения на българския език

куртоазен

[kurtoˈazɛn]

куртоазен значение:

1. (книжовен език) Който се отличава с изискана учтивост, изтънчени маниери и благовъзпитание; любезен по етикеция.
Ударение
куртоа'зен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кур-то-а-зен
Род
мъжки
Мн. число
куртоазни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на куртоазен

(книжовен език)
  • Той беше изключително куртоазен към дамите на приема.
  • Отговори с куртоазен тон, въпреки че въпросът го подразни.

Антоними на куртоазен

Как се пише куртоазен

Грешни изписвания: кортоазен, куртуазен, куртоъзен
Думата се изписва с у в първата сричка и съчетание оа във втората, следвайки френския оригинал courtois.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:courtois
Заета от френската дума 'courtois' (учтив, придворен), произлизаща от старофренското 'cort' (двор). Първоначалното значение е свързано с маниерите, характерни за кралския двор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • куртоазен жест
  • куртоазен отговор
  • куртоазна усмивка