Енциклопения на българския език

купче

[ˈkupt͡ʃɛ]

купче значение:

1. (пряко) Малък куп; неголямо натрупване на предмети един върху друг.
2. (Игри) Елемент (блокче) от детски строител или конструктор (разговорна метонимия).
Ударение
ку'пче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
куп-че
Род
среден
Мн. число
купчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на купче

(пряко)
  • На масата имаше малко купче стотинки.
  • Събрахме сухите листа на купче в двора.
(Игри)
  • Детето си играе с разноцветни купчета.
  • Построи висока кула от дървени купчета.

Синоними на купче

Как се пише купче

Грешни изписвания: кубче, копче

Думата е умалително от куп, затова се пише с п. За разлика от нея, кубче (от геометричната фигура куб) се пише с б.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:куп
Умалителна форма на думата 'куп', образувана с наставката '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • купче пръст
  • купче книги
  • игра с купчета

Популярни търсения и запитвания за купче