блокче
[ˈblɔkt͡ʃɛ]
блокче значение:
1. (канцеларски материали) Свитък от листове за рисуване, обикновено слепени или прикрепени към корица от едната страна.
2. (общо) Малко, обикновено правоъгълно парче от някакъв материал или хранителен продукт.
3. (строителство) Малък жилищен блок (разговорна употреба).
- Ударение
- бло̀кче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- блок-че
- Род
- среден
- Мн. число
- блокчета
Примери за използване на блокче
(канцеларски материали)
- Учениците трябва да носят блокче № 4 за часа по изобразително изкуство.
- Тя нарисува красив пейзаж в новото си блокче.
(общо)
- Детето си поиска още едно блокче шоколад.
- Строителят използва малко дървено блокче за подложка.
(строителство)
- Живеем в уютно тухлено блокче в центъра.
Синоними на блокче
Как се пише блокче
Етимология
Произход:Френски / Немски
Оригинална дума:bloc
Умалителна форма на думата 'блок', която навлиза в българския език чрез немски (Block) или френски (bloc), произлизащи от старофренски, с първоначално значение на дънер или голямо парче дърво.
Употреба
Чести словосъчетания:
- блокче за рисуване
- шоколадово блокче
- бетонно блокче