Енциклопения на българския език

купчинка

[kupˈt͡ʃiŋkɐ]

купчинка значение:

1. (пряко) Малка група от натрупани едно върху друго неща; малка купчина.
Ударение
купчи'нка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
куп-чин-ка
Род
женски
Мн. число
купчинки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на купчинка

(пряко)
  • На масата имаше спретната купчинка с монети.
  • Вятърът събра сухите листа на малка купчинка в ъгъла.

Синоними на купчинка

Как се пише купчинка

Грешни изписвания: кубчинка, копчинка, купчйнка
Пише се с п (от корена куп), а не с б. Проверка: купове, а не кубове (геометрични тела).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:куп
Умалителна форма на съществителното 'купчина', образувана с наставка '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • купчинка пръст
  • купчинка книги