Енциклопения на българския език

кума

[kuˈma]

кума значение:

1. (обредност) Кръстницата или съпругата на кръстника (кума) по отношение на кръщелника или младоженците; главна свидетелка при сватба.
Ударение
кума̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-ма
Род
женски
Мн. число
куми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кума

(обредност)
  • Кумата хвърли жито и бонбони над младоженците.
  • Поканихме леля Мария за кума на сватбата.

Синоними на кума

Как се пише кума

Грешни изписвания: кома
Пише се с 'у'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:къмъ
Женски род на 'кум'. Произлиза от праславянски, вероятно заемка от простонародно латински *commater* (съвместна майка, кръстница) или свързано с родовите връзки.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кум и кума
Фразеологизми:
  • кума Лиса

Популярни търсения и запитвания за кума