кръстница
[ˈkrɤstnit͡sɐ]
кръстница значение:
1. (религия / бит) Жената, която възприема (държи) детето при светото кръщение и поема духовна отговорност за неговото възпитание във вярата.
2. (бит) Жената на кръстника; съпругата на кума (макар 'кума' да е по-точният термин при сватба, в разговорния език често се използва и 'кръстница').
- Ударение
- кръ'стница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кръст-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- кръстници
Примери за използване на кръстница
(религия / бит)
- Поканихме Мария да стане кръстница на дъщеря ни.
- Кръстницата подари на детето златно кръстче.
(бит)
- Отидохме на гости у кръстника и кръстницата за Коледа.
Синоними на кръстница
Как се пише кръстница
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кръст
Произлиза от думата 'кръст' + наставка за деец от женски род '-ница'. Свързана е с ритуала на кръщението (въвеждането в християнската вяра).
Употреба
Чести словосъчетания:
- добра кръстница
- ставам кръстница
Фразеологизми:
- Като феята кръстница (изпълняваща желания).