кома
[ˈkɔmɐ]
кома значение:
1. (медицина) Тежко патологично състояние на дълбоко безсъзнание, при което липсват реакции на външни дразнители и са нарушени жизнените функции на организма.
2. (оптика) Аберация (дефект) на оптична система, при която образът на точка, намираща се извън оптичната ос, има форма на петно, наподобяващо комета.
3. (музика) Много малък музикален интервал (разлика в височината), по-малък от полутон, възникващ при разликата между енхармонични тонове в различни строеве.
- Ударение
- ко̀ма
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-ма
- Род
- женски
- Мн. число
- коми
Примери за използване на кома
(медицина)
- След тежката катастрофа пациентът изпадна в кома.
- Лекарите се борят да го извадят от изкуствена кома.
(оптика)
- Телескопът имаше силна кома в краищата на зрителното поле.
(музика)
- Питагоровата кома е разликата между дванадесет квинти и седем октави.
Синоними на кома
Антоними на кома
Как се пише кома
Грешни изписвания: кума
Думата се пише с о. Да не се бърка с кума (кръстница).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kōma / komma
Думата обединява омоними с различен произход. Медицинският термин идва от гръцкото κῶμα (kōma) – 'дълбок сън'. Музикалният термин идва от гръцкото κόμμα (komma) – 'отрязък, част'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпадам в кома
- изкуствена кома
- диабетна кома
- питагорова кома