Енциклопения на българския език

кумец

[kuˈmɛt͡s]

кумец значение:

1. (родство) Кръщелникът или младоженецът по отношение на своя кръстник (кум).
Ударение
кумѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ку-мец
Род
мъжки
Мн. число
кумци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кумец

(родство)
  • Кумът и кумецът седнаха на трапезата.
  • Той е мой кумец, аз го венчах.

Синоними на кумец

Антоними на кумец

Как се пише кумец

Грешни изписвания: комец
Думата се пише с у, запазвайки корена кум.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кум
Умалителна форма от 'кум' с наставка '-ец'. В основата е праславянската дума *kъmotrъ, заемка от латински 'commater'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • верен кумец

Популярни търсения и запитвания за кумец