кръстник
[ˈkrɤstnik]
кръстник значение:
1. (религия/бит) Мъж, който възприема някого при кръщаването му или участва като главен свидетел при венчавка (кум).
2. (преносно/криминален жаргон) Главатар на мафиотска или престъпна организация (популяризирано от романа и филма 'Кръстникът').
- Ударение
- кръ̀стник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кръст-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кръстници
Примери за използване на кръстник
(религия/бит)
- Кръстникът подари на детето златно кръстче.
- Поканиха вуйчо му да стане кръстник на сватбата.
(преносно/криминален жаргон)
- Той беше смятан за кръстник на местната мафия.
Синоними на кръстник
Антоними на кръстник
Как се пише кръстник
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крьстъ
Произлиза от 'кръст', свързано с християнския ритуал на кръщението. Суфиксът '-ник' обозначава лицето, извършващо действието или носещо отговорност в ритуала.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовен кръстник
- кръстник на мафията