Енциклопения на българския език

образованост

[obrɐˈzɔvɐnost]

образованост значение:

1. (общо) Степен на получено образование; притежаване на систематизирани знания и култура.
Ударение
образо́ваност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-ра-зо-ва-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно съществително)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на образованост

(общо)
  • Високата образованост на населението е ключ към икономически растеж.
  • Личеше си неговата образованост още от първите думи.

Антоними на образованост

Как се пише образованост

Думата се пише с едно н, защото произлиза от миналото страдателно причастие образован. В българския език съществителните, завършващи на -ост, запазват броя на 'н' от изходната форма (образован -> образованост).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образъ
Дериват на миналото страдателно причастие 'образован'. Първоначалният корен 'образ' е свързан с идеята за формиране, създаване на облик.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ниво на образованост
  • ценз за образованост